Информация за Айвалък
Айвалък е малко прелестно градче, сгушено сред маслинови дръвчета край кристалните води на Егейско море. Намира се точно между Троя и Пергамон, а само на час път с ферибот е красивият гръцки остров Лесбос. Тук е люлката на цивилизацията, в която са обичали, воювали, пирували и страдали героите на Омир и древногръцките богове. Айвалък пази красотата на античното си минало, а из улиците му кипи ориенталски живот. Гръцкото население в града запазва правото си да го населява и по време на Османската империя. Позволено е само на няколко турски чиновници да живеят в гръцката общност.
Селището запазва дълго време и гръцкото си име - Кидония. През 1891 г. там живеят 21 666 гърци и само 180 турци. В края на XVIII век получава статут на самоуправляващ се гръцки град в рамките на Османската империя. Кидония забогатява много от добив на маслини, производство на кожи и търговия. Заради това консулства отварят Германия, Франция, Холандия.
Съвременен Айвалък е основан през 1929 година, като в резултат на подписаният в Лозана мирен договор, в града били преселени турски жители от областта Македония, Гърция, от островите Крит и Лесбос.
Вечер откъм морето подухва хладен бриз, а влажността на въздуха не е голяма както в популярните южни плажове на Анталия и Мармарис.
Това е и един от най-зелените курорти в Турция. Мястото е заобиколено от над два милиона маслинови дръвчета и е може би най-голямата маслинова градина в света. Производството на зехтин е основен поминък.
Зиме над тесните улички надвисва димът от фабриките за олио, а ароматът на маслини насища въздуха на десетки километри.
Градчето с население от 30 хил. жители. То съчетава по уникален начин природна красота, древна история и свободен егейски дух. Айвалък е разположен на около 200 км северно от Измир и на 280 км южно от протока Дарданели.
Това градче все още е недокоснато от западния туризъм и е любим семеен курорт на турците. Чужденци почти няма - с изключение на българи и сърби, които обаче ходят там чак през септември.
Най-добрият начин да откриете Айвалък е да минете по тесните му улички, почти непроменени от времето, когато за първи път са били оформени. Изпълнени с колоритни каменни къщи с перденца, развяващи се на бриза извън прозорците, с редиците бутилки със зехтин върху кухненските подпрозоречни дъски, с уникалните халки за хлопане на вратата, закрепени върху големите порти на тези къщи и с фигурите, гравирани върху стените над тези порти - пълна очевидност за мозайката от култури на този град.
Когато някой отиде в Айвалък, не е нужно да пита някой от жителите дали е бил на остров Джунда, защото отиването дотам е задължително. Остров Джунда е известен с градинските си кафенета, пълни с много възстари жители на Айвалък, които разговарят за миналото време, превключвайки от гръцки на турски и обратно.
Хълмовете, заобикалящи града се наричат като Шейтан Софраси (Трапезата на дявола). Те се издигат над Айвалък и остров Джунда и са "задължителни" за посещение по-специално поради впечатляващия залез, който от това, най-високо в Айвалък място, е незабравим спомен.
Според легендата Дявола откраднал дъщерята на султана и на това място е бил заловен. И днес можете да видите отпечатъка, оставен от стъпката му. В нея туристите хвърлят монети, за да им изпълни дяволът едно желание.
Друга легенда гласи, че името си местността дължи на гонен от потеря грък, който успял така да нагости душманите си, че те забравили да го арестуват. Заради хитростта му нарекли хълма Трапезата на дявола.
Туристи от цял свят посещават това място известно с поразителната панорамна гледка към Айвалък и островчетата около него и с невероятно красивия и романтичен залез.
Няколко километра южно от Айвалък е Саръмсаклъ - малко курортно градче, известно с най-добрата пясъчна плажна ивица. В сравнение с Кушадасъ Саръмсаклъ може да се определи като доста спокоен курорт.
По крайбрежната алея към него може да се види цялото някогашно великолепие. Десетки вили и палати в неокласически стил се издигат сред маслиновите насаждения, а в по-закътаните заливи личат постройките на някогашните гръцки манастири. Местните турци подхождат изключително спокойно към историята на града, като говорят открито за гръцкото му минало. Дори са се обединили в няколко съюза, настояващи държавата да отпусне пари за реставрацията на гръцките постройки.
Някои от бившите черкви се използват като джамии и затова са добре запазени.
Пергамон е на 50 км от Айвалък. Древният град всъщност е почти изцяло изнесен в Берлин и пак има какво да се види. На 333 м високия връх над града се издига акропол и все още могат да се обиколят руините на амфитеатъра, дворецът и да се види къде е бил Тронът на Зевс - едно от 7-те чудеса на древността.
Не толкова монументална, но все пак интересна е Троя, която също е на час път с кола от Айвалък. Учудващо малка и напълно разграбена, тя оставя доста на фантазията на посетителите и на спомените им от "Илиада".
Айвалък и околността предлагат много възможности за пазаруване. В Пергамон се тъкат едни от най-красивите ориенталски килими, а във всички градове и села по крайбрежието се продават бижута от полускъпоценни камъни. Почти до всяка бензиностанция има и аутлети на известни марки като „Левис" за дрехи, шити в Турция. Но задължително е да си вземете зехтин от Айвалък. Той има славата на най-доброто олио в света.
Островът на сиренето Лесбос.
Лесбос се свързва най-вече с името на древногръцката поетеса Сафо и нейните еротични предпочитания към жените. Всъщност почти неизвестно е, че оригиналното овче сирене “Фета”, което се продава в целия ЕС, се произвежда на този остров.
До Лесбос се стига за около час с ферибот от Айвалък.
Островът е третият по големина в Гърция и на него живеят 90000 души. 30 000 от тях обитават столицата Митилини. Там акостира и фериботът.
Градът е основан през XI в. пр.Хр. от семейство Пентилиде, което идва от Тесалия и управлява до народното въстание от 590пр.Хр., водено от Питак от Митилини. На о.Лесбос в древни времена Арион развива вид поема, наречен дитирамб, а родоначалникът на трагедията Терпандър изобретява 7-нотната музикална скала за лира.
НАШЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:
